Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2010 16:50 - Света гора – там, където небето се слива с земята
Автор: vascov Категория: Туризъм   
Прочетен: 7494 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.01.2010 16:58


1.     Отпътуване от Уранополи

 

Има едно място, където винаги се връщам в спомените си. Там земните блага нямат никакво значение, защото обитателите му ламтят за небесните. Те не гонят времето както ние в нашия забързан свят. Напротив, всичкото време на света е тяхно и то е предназначено за молитва и покаяние. Има едно място, където присъствието на Бога се усеща във всяко късче земя. Това е Света гора – монашеското царство на тези, които са посветили целия си живот на придобиването на Небесното царство!

 

 

 

 

 

Това пътуване, за което искам да разкажа, се осъществи преди 2 години. То все още е живо в мен и затова реших да направя един разказ в картинки за него.

 

Рано сутринта на 5 май 2008 г. пристигнахме в Уранополи. От това малко градче трябваше да хванем фериботът, който щеше да ни отведе в Света гора Атон.

За незапознатите, ще кажа, че влизането на светогорска територия става по специален ред. Никой не може да влезе там, без да има специално разрешение от някой манастир. За целта поклоникът предварително трябва да се обади в канцеларията на някой от манастирите и да попита може ли да пребивава в него за даден период от време. Ако отговорът е утвърдителен, трябва да се изпрати факс с лични данни до манастира. Разрешението, което се получава за пребиваване в дадената света обител е за 3 дена. То се получава от представителството на Света гора в Уронополи в деня, в който ще бъде пътуването срещу определена сума – мисля, че беше около 20-25 евро тогава. По традиция, българите искат разрешение за поклонение на Света гора от българския Зографски манастир.

Целта на тази система с разрешенията е да се контролира потокът от хора, така че да не се смущава обичайната дейност на монасите. В противен случай това място ще бъде залято от туристи, които за кротко време ще унищожат молитвения дух  Все пак манастирите са места, чиито обитатели са избягали от светската суета, за да се посветят на общуване с Бога. По тази причина достъпът до светогорска територия се контролира много строго. Затова, макар че Света гора е полуостров, влизането там става само по море с ферибот. Част от сухопътната граница на монашеската република е заградена с мрежа и има охрана. През нея могат да минават само живеещите на полуострова монаси и то в извънредни случаи – когато морето е бурно и фериботът не пътува. Гръцките закони строго пазят недостъпността на монашеското царство. До 2 години затвор грозят всеки, който се опита да влезе по суша в Света гора.

За манастирите от западната част на Атон се хваща ферибот от Уранополи. Буквално преведено името означава „небесен град”. То е малко тихо и спокойно градче с уютни плажове. Основният му поминък е свързан с туризма и поклониците за Света гора. Казват, че гръцките мъже имали обичай да работят 2 седмици от годината безплатно в някой от манастирите в Света гора. През това време жените и децата им почивали на плажовете на Уранополи. Затова и градът е пълен с малки частни хотелчета и хостели.

image

На пристанището малки круизни корабчета предлагат на туристите обиколка по море на западната част на полуострова – до Голямата лавра и обратно. Обикновено те нямат точен час на тръгване. Потеглят, когато се наберат достатъчно брой пасажери. По този начин и жените, на които е забранено да стъпват в Света гора, могат да разгледат част от манастирите, макар и отдалеч.

image

image

По главната улица на града има доста магазинчета, в които се предлага литература за Света гора, иконки, карти и др. Прави впечатление, че някои от книгите там се предлагат на освен на гръцки, и на други езици – руски, английски, български, сръбски, румънски, френски и немски.

image

Най-старата сграда в градчето се намира на брега. Покривът й е любимо място за почивка на чайки и гларуси.

image

image

Някъде към 8 часа представителството на Света гора в Уронополи отвори врати и върволицата от поклоници се нареди чинно за получаване на разрешението за влизането (по гръцки – диамондири). Този ден те бяха извънредно много, тъй като на другия ден се честваше паметта на св. Георги Победоносец – покровителят на българския Зографски манастир. Затова близо 70% от тях бяха българи. Останалите бяха предимно гърци и руснаци, а също и малко румънци и сърби. Поклониците изпълваха улиците на града като навсякъде се носеше българска реч.

image

Не случайно някои от заведенията бяха изнесли пред тях табла с менюто, написани и на български.

image

Делегацията на Светия синод беше оглавена от Пловдивския митрополит Николай. Имаше и много български свещеници и монаси. Още от рано те заеха изчаквателни позиции край пристанището. Едно от притегателните места там беше до параклиса „Свети Николай”.


image

Към 9 и нещо се появи фериботът. Той, както научих, е собственост на руския манастир „Свети Пантелеймон” и носи същото име. Корабът се насочи към брега и палубата му бавно взе да се спуска.

image

Бавно и спокойно поклониците взеха да се качват. Те предварително се бяха снабдили с билети, които се дават срещу представяне на разрешението за посещение на Света гора. Вече не мога да се сетя колко точно струваше билета. Само си спомням, че на самия Атон от манастир до манастир пътуването беше 1 евро. При влизане във ферибота се показваха разрешението, билета и личната карта.

image

image

Освен хора на палубата се качваше и техника, необходима за стопанските работи на някои манастири.

image

Големият кораб изчака всички, които имат билети спокойно да преминат в него и вдигна падащия борд. Двигателите забоботиха и ние бавно потеглихме към Света гора.
(следва продължение)



Тагове:   небето,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vascov
Категория: Туризъм
Прочетен: 34493
Постинги: 4
Коментари: 7
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930