1.     Отпътуване от Уранополи

Рано сутринта на 5 май 2008 г. пристигнахме в Уранополи. От това малко градче трябваше да хванем фериботът, който щеше да ни отведе в Света гора Атон.

За незапознатите, ще кажа, че влизането на светогорска територия става по специален ред. Никой не може да влезе там, без да има специално разрешение от някой манастир. За целта поклоникът предварително трябва да се обади в канцеларията на някой от манастирите и да попита може ли да пребивава в него за даден период от време. Ако отговорът е утвърдителен, трябва да се изпрати факс с лични данни до манастира. Разрешението, което се получава за пребиваване в дадената света обител е за 3 дена. То се получава от представителството на Света гора в Уронополи в деня, в който ще бъде пътуването срещу определена сума – мисля, че беше около 20-25 евро тогава. По традиция, българите искат разрешение за поклонение на Света гора от българския Зографски манастир.

Целта на тази система с разрешенията е да се контролира потокът от хора, така че да не се смущава обичайната дейност на монасите. В противен случай това място ще бъде залято от туристи, които за кротко време ще унищожат молитвения дух  Все пак манастирите са места, чиито обитатели са избягали от светската суета, за да се посветят на общуване с Бога. По тази причина достъпът до светогорска територия се контролира много строго. Затова, макар че Света гора е полуостров, влизането там става само по море с ферибот. Част от сухопътната граница на монашеската република е заградена с мрежа и има охрана. През нея могат да минават само живеещите на полуострова монаси и то в извънредни случаи – когато морето е бурно и фериботът не пътува. Гръцките закони строго пазят недостъпността на монашеското царство. До 2 години затвор грозят всеки, който се опита да влезе по суша в Света гора.

За манастирите от западната част на Атон се хваща ферибот от Уранополи. Буквално преведено името означава „небесен град”. То е малко тихо и спокойно градче с уютни плажове. Основният му поминък е свързан с туризма и поклониците за Света гора. Казват, че гръцките мъже имали обичай да работят 2 седмици от годината безплатно в някой от манастирите в Света гора. През това време жените и децата им почивали на плажовете на Уранополи. Затова и градът е пълен с малки частни хотелчета и хостели.

На пристанището малки круизни корабчета предлагат на туристите обиколка по море на западната част на полуострова – до Голямата лавра и обратно. Обикновено те нямат точен час на тръгване. Потеглят, когато се наберат достатъчно брой пасажери. По този начин и жените, на които е забранено да стъпват в Света гора, могат да разгледат част от манастирите, макар и отдалеч.

По главната улица на града има доста магазинчета, в които се предлага литература за Света гора, иконки, карти и др. Прави впечатление, че някои от книгите там се предлагат на освен на гръцки, и на други езици – руски, английски, български, сръбски, румънски, френски и немски.

Най-старата сграда в градчето се намира на брега. Покривът й е любимо място за почивка на чайки и гларуси.

Някъде към 8 часа представителството на Света гора в Уронополи отвори врати и върволицата от поклоници се нареди чинно за получаване на разрешението за влизането (по гръцки – диамондири). Този ден те бяха извънредно много, тъй като на другия ден се честваше паметта на св. Георги Победоносец – покровителят на българския Зографски манастир. Затова близо 70% от тях бяха българи. Останалите бяха предимно гърци и руснаци, а също и малко румънци и сърби. Поклониците изпълваха улиците на града като навсякъде се носеше българска реч.

Не случайно някои от заведенията бяха изнесли пред тях табла с менюто, написани и на български.

Делегацията на Светия синод беше оглавена от Пловдивския митрополит Николай. Имаше и много български свещеници и монаси. Още от рано те заеха изчаквателни позиции край пристанището. Едно от притегателните места там беше до параклиса „Свети Николай”.

Към 9 и нещо се появи фериботът. Той, както научих, е собственост на руския манастир „Свети Пантелеймон” и носи същото име. Корабът се насочи към брега и палубата му бавно взе да се спуска.

Бавно и спокойно поклониците взеха да се качват. Те предварително се бяха снабдили с билети, които се дават срещу представяне на разрешението за посещение на Света гора. Вече не мога да се сетя колко точно струваше билета. Само си спомням, че на самия Атон от манастир до манастир пътуването беше 1 евро. При влизане във ферибота се показваха разрешението, билета и личната карта.

Освен хора на палубата се качваше и техника, необходима за стопанските работи на някои манастири.

Големият кораб изчака всички, които имат билети спокойно да преминат в него и вдигна падащия борд. Двигателите забоботиха и ние бавно потеглихме към Света гора.
(следва продължение)