2. Пътуването. Пристигане в Зограф.

 

Морето край Света гора е синьо и прозрачно. Докато стояхме на котва в пристанището на Уранополи наблюдавахме тюркоазената вода, в която плуваха риби. Дори се опитах да ги нахраня с български бисквити, но не разбрах дали оцениха жеста ми.

След като и последния пътник се качи на ферибота, подвижния борд бавно се вдигна. Двигателите забоботиха и корабът плавно заплува покрай бреговете на монашеската република. Фериботът беше пълен с хора. По-голямата част от тях бяха на откритите части на палубата седнали на пейките или залепени по перилата, откъдето можеха да се наслаждават на атонските красоти. Зарязах багажа си до една пейка на горната палуба, грабнах фотоапарата и с избрах подходящо място за снимане на левия борд на кораба.

Не случайно това място е наречено „гора”, което на старобългарски значи планина. Скалистите брегове излизат стръмно от водата и се насочват нагоре към висините. Склоновете им са осеяни с гори, недокоснати от човешка ръка.

По пътя забелязах една много странна скала в морето, близо до брега. Мислено я нарекох „мишката”, защото по форма наподобява малкия гризач.



 

На места се открива нисък бряг с камъни – а той е такъв почти на целия полуостров. Със сигурност няма да видите на тях плажуващи, защото на Атон къпането по бански е забранено. Все пак това е място за молитва и усамотение, а не за забава и наслаждение.

Първата манастирска постройка, която забелязахме беше един скит. Както разбрах той е към руския манастир „Св. Пантелеймон”. Това издаваха и синьо-зелените му кубета, които са характерен почерк на руската църковна архитектура. До скоро е бил запустял, но от няколко години се възстановява с щедрата подкрепа на различни спонсори. Доколкото си спомням скитът носеше името на Св. Йоан Кристител.

 

Изведнъж около кораба се появиха ято гладни чайки и гларуси. Явно те бяха познати на гръцките пасажери, защото те започнаха да им подхвърлят разни бисквите или късчета хляб. Скоро и другите пътници се включиха в това забавление. Птиците кръжаха смело край кораба, без да се срахуват от хората. Виждаше се, че са свикнали на благосклонно отношение към тях. Няколко птици се устремяваха към подхвърлената им бисквитка и по-бързият успяваше. За пътниците беше забавно да видят дали сладкото парченце ще бъде схрускано още във въздуха или чайките ще го последват във водата. Видях как един мъж пробваше дали някоя птица ще се осмели да вземе парченцето от ръката му. В последният момент обаче го хвърли уплашен от острите клюнове. И докато едни се забавляваха с птиците, други като мен пробваха да уловят мига с фотоапаратите.





 

Понякога край нас минаваха малки моторници.



 

След около час плуване корабът се устреми към брега. Първата спирка по пътя ни беше пристанището на Хиляндарския манастир. Там чакаха доста хора за качване. Както разбрах по-късно, почти всички бяха тръгнали за празника на Зографския манастир. Сред тях имаше и българи, които бяха влезли по-рано в Света гора.

Обърнете внимание на младия послушник долу в ляво. Той е почти дете, но колко рано е намерил своя път. Да си монах не е лесно. А да си монах на Света гора е още по-трудно, защото там се спазват правила и устави от времето на св. Василий, които са едни от най-строгите, но и най-истинските. Стремежът е да се живее така, както големите подвижници от 4-5 век. А как са живели те, може да се види в житията им. Обикновен човек едва ли би могъл да оцелее на тяхното място, но тях ги е крепяла и поддържала Божията благодат. Тази благодат се стремят да придобият монасите на Света гора.

 

Този стар монах се открояваше сред чакащите на пристана със своето достолепие. Затова побързах да го хвана в едър план.



 

И докато ние се опитвахме да запечатим случващото се на брега, от там следяха с фотопарат нас на кораба.



 

След двайсетина минути на хоризонта се очерта ясно пристанището на Зографския манастир. Трудно може да се сбърка характерният профил на кулата. Не мога да се сетя кой точно век е построена тя, но това лесно може да се провери в историята на манастира.



 

Сирената изсвири и дикторът на ферибота обяви „Йера мони Зографу”. Това предизвика голямо оживление сред пътниците. По-голямата част от тях започна да се подготвя за слизане.





 

Ако се вгледате в тази тълпа, ще забележите стекове с лимонада. Това са подаръци за манастира. В Света гора, по стар християнски обичай, не се вземат пари за настаняване. Всички посетители се считат за гости на манастира и преспиването и храната са безплатни. (Това важи само за 3 дена. Толкова е и срокът на разрешителното, което се дава за пребиваване в даден манастир. Човек обаче може да остане и повече време на Атон и да се поклони във всички манастири като преспива само по една нощ в някои от тях.) Гостоприемството е една от най-тачените християнски добродетели. Смята се, че гостът е Божи пратеник и трябва да бъде посрещнат подобяващо. Един от най-ярките примери за гостоприемство в Библията е патриарх Авраам, който се удостоил с честта да посрещне в своя дом самият Бог под образа на трима пътници. Заради добродетелите си той бил благословен да се сдобие със син на стари години като му било предсказано, че от него ще израсте многочислен народ. Християните се смятат за духовни наследници на Авраам.

Да отидеш с празни ръце на гости обаче не е много прилично. Затова поклониците обикновено носят някакви дарове за манастира. Спомням си, че нашата група се бяхме организирали и закупили разни зеленчукови консерви – лютеници и др. Всеки според желанията и възможностите си.

Най-накрая падащият борд на ферибота легна върху пристана и ние стъпихме на светогорския бряг.

 

Там ни чакаха колите на манастира, с които да бъдат извозени гостите. Чувал съм от монасите, че колите винаги посрещат ферибота, защото винаги може да има някой гост. Самият манастир се намира във вътрешността на полуострова. Казват, че истинският поклоник трябвало да отиде пеш до него, а пътят не е малко - около 5 км и се взема за около 45 минути до час. Някои наистина тръгнаха пеш като оставиха само багажа си в колите. Други се постараха да запълнят всяко празно място в каросериите на автомобилите.



 

Реших да не рискувам с ходеното, тъй като не се знаеше до кой манастир ще ходим следобед. Тези, които не успяхме да се качим, останахме да чакаме следващия курс. Аз използвах предоставеното ми време да снимам по светогорския бряг. Там открих това малко цвете. То явно е доста благоуханно, защото не една, а две пчелички бяха кацнали във венчето му.



 

На една пейка видях двама монаси. Не знам защо си помислих, че са млад монах и неговият духовен отец старец. Вгледайте се в тях! Това не са забързаните нервни хора, които срещаме в нашето ежедневие. От тях лъха един вътрешен мир, един покой, който е характерен само за хора, отдали се на Бога.



 

Успях да се кача при следващия курс в каросерията на една от колите. Пътят беше черен и скалист и се гънеше в гънките на планината. Не е лесно да се кара на такъв терен. Ние усещахме всяко камъче, което попадаше под гумите, а те не бяха малко. Добре че след 15 минути пред нас се показаха вековните стени на манастира.



 

Такива манастири в България нямаме. Не просто манастир, а крепост – и във физически, и в духовен смисъл. Строен е не просто за дом на монасите, а и за убежище от разбойници, които през вековете не са били малко. Ако човек се зарови в историята, ще разбере, че освен от турци и разбойници Света гора често била нападана и от свои. Слуховете за скрити съкровища са привличали всякакви бандити. През 19 век голям проблем на монасите създават нападенията на пирати, които били православни гърци. Ако хванели някой монах, те го подлагали на мъчения да каже къде има скрити ценности. Така че освен високи примери на благочестие сред гърците има и обратните примери – за мерзост и ниски страсти.

Колата спря и ние бавно запристъпяхме към светата обител. Още от входа ни посрещна един от старите български символи – златния лъв.

 

Първата работа на всеки поклоник е да мине през архондарика – мястото за гости. В този ден там беше пълно с хора. В Света гора има правило гостите да се посрещат с кафе, сладки или локум, напръстник узо и чаша вода. Тъй като на другия ден беше празника на манастира, монасите ни посрещнаха с по-голяма почерпка. На таблите с малки чашки от по 20 мл гостите можеха да избират между узо, мента и някакъв ликьор от типа на метакса. Вместо минерална вода се поднасяше натурален сок, а сладките бяха няколко вида.

Тъй като бяхме повече хора настаняването ставаше по-бавно.

В стаята, която попаднах, бяхме 10-12 човека, а част от леглата бяха на 2 етажа. Успях да се настаня на по-долно легло, за да не се налага да скачам от втория етаж.

 

(следва продължение)

 

Благодаря ти брат,за старанието...хубави снимки и пътепис ! Дерзай и се спасявай....!
По снимките виждам,че бил есенния празник.16 ноември. И аз бях там...!

Hi, This just came across my desk and I had to pass it on to you ASAP…
Internet multi-millionaire Mack Michaels has a few new positions available right now…
If accepted you can easily rake in $11, 917 per month starting from scratch.
==> http://www.maverickmoneymaking.info/maverick.html
Once you’re accepted just follow the training Mack gives you. It’s really quite simple…
Learn how Mack went from not being able to afford Christmas gifts to a millionaire lifestyle and how you can too!
BUT…
Due to the extremely high level of Hands-On time Mack spends with every new member he has to limit the number of positions that are open.
Right now there are only 2 available in your area. If you’re interested you should move quickly.
==> http://www.maverickmoneymaking.info/maverick.html
Your Friend, – Mike